Проф. Никола Константинов

100 години от неговото рождение

Автобиография

професор Никола Константинов – офталмолог

1920-2006

Никола Константинов е роден на 18 ноември 1920 г. в гр. Кюстендил. Баща му е бил преподавател в Стопанската академия. От малък той е с многостранни интереси и изключителен пиетет към знанието. Това е обяснението за изключителното му представяне като ученик на Варненската мъжка гимназия.
След като завършва медицина, става участъков лекар в село Антоново, Омуртагска околия. След това постъпва на работа в столицата в тогавашния ИСУЛ. На 47 години заедно със семейството си се връща във Варна. В началото го настаняват в комплекса на Съюза на слепите. Дори тази организация отделя средства за обзавеждане на неговата клиника в „Окръжна болница“. Като благодарност към този жест, той безплатно преглежда всички, които работят в предприятие "Успех" или членуват в местната организация. Властите и цялата общественост на града му създават условия, за да разгърне своя талант като учен, лекар и педагог. Става професор и изгражда катедрата по „Очни болести“ към Варненския медицински институт (1972-80). Под негово ръководство израстват млади очни лекари. Става толкова популярен, че при него пристигат пациенти от цялата страна и Балканския полуостров. Тази популярност го връща отново в столицата, където основава и завежда катедра "Очни болести" (1980-1986) в Института за лечение на чужди граждани - София (дн. Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" - София).

Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение. Член (1969-1986) и почетен член (1986) на Европейския съвет по офталмология. Бил е и ръководител на Българското офталмологично дружество. Участвал е в многобройни международни форуми и е избиран за член на международни медицински организации. Винаги е бил съпричастен с проблемите на хората с нарушено зрение и слепота, и е автор на множество профилактични и превантивни програми в различни региони на България.
Съпругата му Геновева Константинова е най-силната опора в неговия живот. Музикант по професия тя го следва и професионално: пяла е в професионалния хор на слепите, помагала е на слепите музиканти, пишела е Брайлови ноти и е работила за режисиране на повечето представления. Семейство Константинови имат двама синове Иван и Добрин. Д-р Иван Константинов наследява баща си професионално и е действащ детски офталмолог.
Основното в живота на проф. Константинов е била работата. Много от днес работещите офталмолози го помнят като консултант, който независимо от възрастта си насърчаваше своите много по-млади колеги да прилагат най-съвременните методи в офталмологията.

Снимки

  • Лекар, консултант и иноватор

Последно интервю с Проф. Константинов

Взето от Христина Групчева и Силвия Белчева през 2005 година.

Професорът ни посреща с думите: “Добре, че се обадихте, че ще дойдете та да си припомня някои интересни факти относно произхода на очилата.” Ние подчертаваме, че целта на посещението ни е да говорим за него самия, а отговорът е: “Че какво да говорим за мен, аз имам съвсем обикновен професионален път?”. Това изречение ни смущава, защото ако неговия професионален път е обикновен то тогава може ли да се говори за професионален път изобщо. Та това е авторът на първата и за сега единствена на български език “Клинична рефракция”, учен със стотици публикации, лекар, към който хиляди хора с проблеми със зрението, доскоро са се обръщали за “окончателна диагноза”. Професорът вече не работи в кабинет, но пациенти все още го търсят и той им помага със съвети.
Започваме разговора и първото изречение на професор Константинов е:

“Да ви разкажа за Пашев, той е колос в офталмологията на България”.

Професор Константинов има много малко пресечни точки с академик Пашев, но преди да започне специализация минава през неговото “сито”. За да стане специализант по „Очни болести“ младият лекар трябва да отговаря на определени изисквания. Първо трябва да има задоволителна практика по „Обща медицина“, защото “окото е част от организма, а не изолиран орган”. След това трябва да мине очен преглед (зрителна острота, цветно зрение), а очното му дъно да бъде огледано лично от зоркото око на Пашев. Най-страшното се случва когато се чуе изречението “...господине вие сте пациент, не можете да бъдете асистент”. За миналите през първата част на изпитанието, следва втора по-страшна,  в която се проверява интелекта, общите и езиковите познания. За щастие тогава младият д-р Константинов отговаря и на условието за полова принадлежност, тъй като Пашев само по изключение “допуска жени в офталмологията”.

Скоро новият специализант започва да работи под ръководството на проф. Ганчев. Най-комичният ден от специализацията е първият, когато на път към Ректората, д-р Константинов среща своя колежка, която го поздравява за избора: “Браво, очните болести са най-лесната специалност, тъй като има само един учебник”. Професор Константинов с умиление си спомня за тази наивност, защото същият следобед е извикан от проф. Ганчев, който му посочва четирите тома на Фукс, на немски и му казва: “На първо време трябва да научиш това, а после да прочетеш и по-специализирани книги”. Тук професорът се смее: “Добре, че баща ми ме научи на френски и ме даде в немско училище, та да науча немски. Силата на малките нации като българската е, че говорят езици и четат различните школи. Не сме нито като руснаците, нито като американците да признаваме само собствената си наука.”

Продължава разказът за “неволите на специализанта”. Първите 3-6 месеца от специализацията се провеждат в кабинета за рефракция, но специализанта няма право да подписва рецепти. Изписаните очила се проверяват от главния асистент и рецептата се разписва от него. Специализантът няма право да преглежда пациенти с “едно око” – тези случаи направо се докладват на главния асистент. Най-трудното обаче е, че пациентът няма право да гледа на биомикроскоп, който стои заключен. Веднъж на нощно дежурство д-р Константинов успява да се сдобие с ключа и да погледне на биомикроскопа: “Тогава за пръв път видях водни вени и разказах на всички. Бях на “седмото небе”, а всички се чудеха как съм успял”. След приключване на първия период, добрите специализанти биват допускани да гледат и ако заслужат, да асистират в операционната. Това също не е токова просто, колкото изглежда. Ако специализантът ще асистира на даден случай, той трябва да знае абсолютно всичко за очното и общото здраве на пациента. Всеки пропуск означава лишаване от асистенция, а конкуренцията е голяма.

Много от тези правила професорът запазва, а други модифицира, когато той сам започва да приема и учи своите асистенти и специализанти. Първо женският пол не е пречка за специализация по „Очни болести“. Всички обучаващи се трябва да знаят рефракцията. Младите лекари трябва не само да познават и да работят перфектно на биомикроскопа, но и да го разглобяват и сглобяват без техническа помощ. По отношение на познаването на клиничните случаи и теоретичната подготовка професор Константинов никога не допуска компромиси. Явно системата работи, защото всеки преминал през “школата на професор Константинов” прави забележителна кариера в офталмологията. Самият професор е опериран за катаракта от свой ученик тук в България, а не в чужбина както се случва с повечето знаменитости.

Един от най-хубавите периоди в професионалната кариера на професора е създаването на Варненската клиника. “ Вчера чух по радиото, че ще я разпродават – казва с болка той. - Това беше мечтата на живота ми, единственото по рода си заведение на Балканския полуостров.”

“Варненският период” е наистина един от най-ползотворните особено по отношение на хирургията. Проф. Константинов е един от малкото офталмолози по онова време, който запазва връзките си не само с СССР, а и със западните клиники. По онова време в Одеса се правят много роговични трансплантации, но с малки размери - 3,4 милиметра, като трансплантатът не се шие. На конгрес в Западна Германия през 60-те години професорът вижда, че американците и германците използват по-големи трансплантати. Той решава да опита, но няма нито подходящи трепани, нито игли, за да пришие този “голям” трансплант. Тогава се обръща на помощ към свой колега от Германия, който му дава 3 трепана с размер 7 милиметра и няколко малки игли за вдяване. Конците се добиват от “опашка на плъх”, чрез специална обработка. Първите кератопластики са направени на пациенти с кератоконус, а резултатите са впечатляващи – много по-добри в сравнение с малките трансплантати. Самият професор е много притеснен, че трябва да зашие донорската роговица. Първо започва с кръстосани шевове, но после добива смелост и прилага непрекъснати шевове по цялата циркумференция. Скоро след това между Варна, Добрич, Шумен и Разград е открит ендемичен район на роговични дистрофии. При посещение на немски колеги те подчертават, че проф. Константинов е щастливец в професионално отношение, защото много офталмолози са виждали дистрофия само на картинка. “Не знам дали бяха прави, но тези дистрофии ни създадоха много работа – продължава професора. Оперирахме по 50 случая на месец, без очна банка, дори без микроскоп.”

Тук професорът спира да си почине, а после продължава: “Офталмологията е забележителна специалност!? Ако имах възможност да избирам, пак бих започнал с офталмология. Най-забележителното обаче са очилата.”

Оказа се, че проф. Константинов има цяла теория за очилата. Това средство той поставя непосредствено след човешкото писмо, а логиката е следната:

“Преди писмеността, хората са “помнели историята”. Вземете пример с Омировата “Илиада”, докато я запишат са я променяли многократно в продължение на 300 години. Единствено документа съхранява информацията. Писмото е дало възможност за предаване на достоверна информация. Но за да бъде прочетена тази информация е било нужно зрение. Например в Рим старите господари са си вземали млади, грамотни роби, да им четат. Въвеждането на очилата е истинска революция в човешкото съществуване, защото удължава професионалния път двойно, а човек може да чете до края на живота си.

В България обаче, очилата бяха табу до началото на 60-те години. Повечето възрастни хора забраняваха на младите да носят очила, защото така се подчертават недостатъците им. Е тогава очилата не бяха и много естетични. Когато работех на село имах пациенти, които си предаваха очилата по наследство. Понякога един чифт очила се ползваха от 10 и повече човека. Какво са виждали не знам, но едно е сигурно – бабите не бродираха. Това беше приоритет на младите момичета, които си приготвят чеиза.”

Тогава решаваме да зададем провокиращ въпрос на професора: “Вие сам обичате ли да изписвате ли очила?”

Отговорът е доста емоционален: “Та това е най-важното нещо. Правилно изписаните очила са най-доброто, което може да се случи на един пациент. На рефракцията трябва да се отделя достатъчно време и внимание. Само се замислете, за да ви ушият дреха ходите на проба по 3 пъти, а очилата много често ги изписват за 2 минути. Очилата трябва да се определят с търпение. Да, вярно днес има компютърни авторефрактометри, но рефракцията се влияе от много субективни фактори. Не може да се разчита само на бележката от компютъра, защото особено при млади хора, тя е силно повлияна от акомодацията. От друга страна не трябва да се прекалява с циклоплегията. Навремето разширявахме с атропин, а даже и със скополамин и пациентите ходеха с разширени зеници по 3 седмици. Днес има по-добри средства с по кратък ефект. Рефракцията след разширяването на зениците, обаче също трябва да бъде оценена клинично и за конкретния случай.”

Последните му думи са : “И да дойдете пак да си говорим за рефракция”

Проф. Константинов във Варна

“Docendo discimus”

“Докато обучавам, научавам…“

Тази фраза на младия Сенека е може би най-точно отразяващата живота на един от най-енциклопедичните офталмолози на България. Катедрата по „Очни болести и зрителни науки“ е наследник на катедрата по „Офталмология“, създадена и оглавена от проф. Константинов. Малко са действащите преподаватели и офталмолози, „докоснали се“ до професора, но неговият дух и „легендите“ за него са с все още силно присъствие.

От 2019г. „Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна“ ЕООД се управлява от Медицински Университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Врана, с което една от мечтите на професора, е вече осъществена.

Младите колеги са виждали само снимки и са слушали истории, но нито един от тях не изрази колебание относно това, че учебникът по „Очни болести“, издание 2020, трябва да бъде посветено на проф. Никола Константинов.

 

Линк към учебника по Очни болести:    https://books.mu-varna.bg/product/3127/ochni-bolesti.html

„Littera scripta manet“ – книга за спомени

В тази „книга“ всеки, който се е докоснал до проф. Константинов, може да напише по нещо, за да съхраним това което помним…

Subscribe
Notify of
2 Comments
Oldest
Newest
Inline Feedbacks
View all comments
Vesselin Daskalov
10 days ago

Проф. Константинов е явление в Българската офталмология, Учен , професионалист, учител.
Макар и малко да съм се докосвал до него , тези срещи са оставили траен отпечатък в моя професионален път

Violeta
5 days ago

Лекуваше мене и дъщеря ми в София, а вуйчо ми – във Варна. Сега съм пациентка на д-р Иван Константинов. Светла да е паметта му.